Разположението и природното богатство на град Хисаря са го превърнали в притегателен център за хора от различни култури и епохи. Градът се намира в югоизточното подножие на Същинска Средна гора, в западната част на Хисарската котловина. Цялата котловина е обградена от ниски възвишения, само от юг има широк излаз към Тракийската низина. Тук зимата е мека, а лятото горещо. Към всички тези природни дадености се добавя термално находище от 22 извора. Уникалното при тях е, че са разположени в малък по площ район, притежават различна физико-химична характеристика и температура и са запазили лечебните си свойства от древността до днес.
Няма как подобно място да остане незабелязано от хората още в древността. Има сведения за селище, което е съществувало тук още от петото-шестото хилядолетие преди новата ера. През IV-ти – V-ти век от новата ера на мястото се е разполагало тракийско селище. В околността на близкото село Старосел са запазени големи култови съоръжения, построени от траките.
По-късно завоевателните походи на римската армия също не са подминали това райско кътче. През 46-та година те са привлечени от минералните извори и установяват тук голямо римско селище. През 293-та година император Диоклециан го удостоил със статут на град. Градът трябвало да бъде укрепен с масивни крепостни стени и да бъдат построени много нови сгради.
На особена почит в града бил банският комплекс. Термите в Древния Рим са възникнали по гръцки образец и са били център на обществения живот. Използвани са от императорите и техните велможи, а градовете, в които са били изградени, са се радвали на особено внимание и грижа. Привличали са аристокрацията и умовете на античното общество. Посещението на обществените терми било важна част от всекидневието на римските граждани. Мястото там те използвали не само за къпане, а и за отдих, развлечения и общуване. В термите се срещали по важни дела, водели разговори за политиката, сключвали сделки или просто обсъждали клюките и похапвали.
Гай Аврелий Валерий Диоклециан или просто Диоклециан е римският император, който в тази епоха дава името си на града. Също така го дарява с терми, които обхващат около 2000 квадратни метра площ. До ден днешен това са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров. Там са се стичали хора от цялата империя, за да правят процедури и лечение с минерална вода. Помещенията впечатляват със своята оригиналност. Стените били дебели от 1 до 2 метра. От вътрешната страна подът и стените били облицовани с бял мрамор и се отоплявали чрез керамични тръби с минерална вода. Имало е помещения за топла и студена баня, както и място за почивка. Открити са два басейна с размери 15 на 5 метра и дълбочина 1.4 метра. Имало е и специални помещения за лечебни процедури след къпането – масажи с благовонни масла.
Римската фраза Sanus per Aquam или „Здраве чрез вода” дава днешното съвременно съкращение СПА и се превръща в етикет за една цяла индустрия посветена на красотата и здравето в наши дни. В античната си форма СПА културата по българските земи възниква като балнеолечение, съчетано с козметични процедури и получава най-голямата си популярност в рамките на римската империя през времето на император Диоклециан.
С разрастването на града, той е имал нужда и от студена вода, която да поддържа домовете и парковете. Затова, според легендата, в работа били впрегнати много специалисти и работници, които да прокарат пътя за водата. Работници от тракийски племена започнали да прокопават дълъг канал, за който доставяли камък и покривни плочи. Майстори споявали камъка с тухлите с червен хоросан. И накрая към града потекла студена вода чак от връх Карасеврия в Средна гора. Друг канал отвеждал мръсната вода извън градските стени.
Жителите на града били осигурени с удобства и привилегии, на които малко други градове в Римската империя по онова време са се радвали.
Богатото термално находище при гр.Хисаря е определило още от най-древни времена лечебно-възстановителния характер на Диоклецианополис и е било основната причина градът да се развие като един от важните късноримски балнеолечебни центрове в източнобалканските римски провинции. Възстановяването на един от най-старите балнеологични комплекси на Балканския полуостров илюстрира и доказва най-ясно древното минало на гр. Хисаря като СПА и балнеологичен център.
С уникалното си водно богатство и добрата материална база, както и водопийните си павилиони, достъпни за всички гости на града, Хисаря днес повече от всякога продължава да привлича туристи от всички крайща на България и света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар