Заключителна пресконференция по проекта „Развитие на културно-историческите атракции на територията на община Хисаря”

На 17 юни, 2015г. се проведе заключителната прасконференция,  бележеща успешното завършване на проекта „Развитие на културно-историческите атракции на територията на община Хисаря” по оперативна програма  „Регионално развитие” (2007-2013). Събитието събра в информационния туристически център на града представители на градските власти, общински служители, представители на фирмите изпълнителки по проекта, преса, блогъри и заинтересовани граждани.

                Кметът на града инж. Пенка Ганева изказа удовлетворение от постигнатото и подчерта ползата на проекта за нарстване посещаемостта и приходите към общината.

                Ръководителят на проекта инж. Цонка Войводинова описа стъпките на изпълнението на планираното и даде финансов отчет за всеки етап и различните бюджетни пера, по които са разходвани средствата като дейности по строителството, строителен и авторски надзор, дейности по публичността, одит и организация и управление.

                Представителите на фирмите изпълнителки описаха проблемите, с които са се сблъскали и подчертаха задоволството си от добре свършената работа и полезността на проекта за общината, населението на града и неговите гости.

                Пресконференцията завърши с кратък коктейл, по време на който участниците размениха впечатления от извършеното и изразиха надежда за бъдещи нови участия в проекти по развитието и добруването на град Хисаря.

Хисаря на изложението "Културен туризъм" във Велико Търново

От 10 до 13 април 2014 година в изложбени зали „Рафаел Михайлов”, Велико Търново се проведе 11-то издание на Международното туристическо изложение „КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ”. Ето кадри от представянето на проекта "Развитие на културно-историческите атракции на територията на община Хисаря", част от оперативна програма Регионално развитие.

Възстановка от историческия календар на регион Хисаря

В град Хисаря беше проведена възстановка от историческия календар на региона, в съчетание с мултимедиен спектакъл по проекта "Развитие на културно-историческите атракции на територията на община Хисаря". В събитието участва група за исторически възстановки "Първи италийски легион". Със своите достоверно пресъздадени костюми и сцени от завладяването на провинция Тракия, групата успя силно да впечатли зрителите.

Термите и водата в античната култура

Разположението и природното богатство на град Хисаря са го превърнали в притегателен център за хора от различни култури и епохи. Градът се намира в югоизточното подножие на Същинска Средна гора, в западната част на Хисарската котловина. Цялата котловина е обградена от ниски възвишения, само от юг има широк излаз към Тракийската низина. Тук  зимата е мека, а лятото горещо. Към всички тези природни дадености се добавя термално находище от 22 извора. Уникалното при тях е, че са разположени в малък по площ район, притежават различна физико-химична характеристика и температура и са запазили лечебните си свойства от древността до днес.

Няма как подобно място да остане незабелязано от хората още в древността. Има сведения за селище, което е съществувало тук още от петото-шестото хилядолетие преди новата ера. През IV-ти – V-ти век от новата ера на мястото се е разполагало тракийско селище. В околността на близкото село Старосел са запазени големи култови съоръжения, построени от траките.

По-късно завоевателните походи на римската армия също не са подминали това райско кътче. През 46-та година те са привлечени от минералните извори и установяват тук голямо римско селище. През 293-та година император Диоклециан го удостоил със статут на град. Градът трябвало да бъде укрепен с масивни крепостни стени и да бъдат построени много нови сгради.

На особена почит в града бил банският комплекс. Термите в Древния Рим са възникнали по гръцки образец и са били център на обществения живот. Използвани са от императорите и техните велможи, а градовете, в които са били изградени, са се радвали на особено внимание и грижа. Привличали са аристокрацията и умовете на античното общество. Посещението на обществените терми било важна част от всекидневието на римските граждани. Мястото там те използвали не само за къпане, а и за отдих, развлечения и общуване. В термите се срещали по важни дела, водели разговори за политиката, сключвали сделки или просто обсъждали клюките и похапвали.

Гай Аврелий Валерий Диоклециан или просто Диоклециан е римският император, който в тази епоха дава името си на града. Също така го дарява с терми, които обхващат около 2000 квадратни метра площ. До ден днешен това са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров. Там са се стичали хора от цялата империя, за да правят процедури и лечение с минерална вода. Помещенията впечатляват със своята оригиналност. Стените били дебели от 1 до 2 метра. От вътрешната страна подът и стените били облицовани с бял мрамор и се отоплявали чрез керамични тръби с минерална вода. Имало е помещения за топла и студена баня, както и място за почивка. Открити са два басейна с размери 15 на 5 метра и дълбочина 1.4 метра. Имало е и специални помещения за лечебни процедури след къпането – масажи с благовонни масла.

Римската фраза Sanus per Aquam или „Здраве чрез вода” дава днешното съвременно съкращение СПА и се превръща в етикет за една цяла индустрия посветена на красотата и здравето в наши дни. В античната си форма СПА културата по българските земи възниква като балнеолечение, съчетано с козметични процедури и получава най-голямата си популярност в рамките на римската империя през времето на император Диоклециан.

С разрастването на града, той е имал нужда и от студена вода, която да поддържа домовете и парковете. Затова, според легендата, в работа били впрегнати много специалисти и работници, които да прокарат пътя за водата. Работници от тракийски племена започнали да прокопават дълъг канал, за който доставяли камък и покривни плочи. Майстори споявали камъка с тухлите с червен хоросан. И накрая към града потекла студена вода чак от връх Карасеврия в Средна гора. Друг канал отвеждал мръсната вода извън градските стени.

Жителите на града били осигурени с удобства и привилегии, на които малко други градове в Римската империя по онова време са се радвали.

Богатото термално находище при гр.Хисаря е определило още от най-древни времена лечебно-възстановителния характер на Диоклецианополис и е било основната причина градът да се развие като един от важните късноримски балнеолечебни центрове в източнобалканските римски провинции. Възстановяването на един от най-старите балнеологични комплекси на Балканския полуостров илюстрира и доказва най-ясно древното минало на гр. Хисаря като СПА и балнеологичен център.

С уникалното си водно богатство и добрата материална база, както и водопийните си павилиони, достъпни за всички гости на града, Хисаря днес повече от всякога продължава да привлича туристи от всички крайща на България и света.

Пресконференция на община Хисаря по въпросите на проекта „Развитие на културно-историческите атракции на територията на община Хисаря", част от оперативна програма Регионално развитие

През месец май, 2014г. се състоя встъпителната пресконференция на община Хисаря за оповестяване началото и обсъждане проекта „Развитие на културно-историческите атракции на територията на община Хисаря" в рамките на европейската оперативна програма Регионално развитие. В събитието участваха кмета на града инж. Пенка Ганева, зам. кмета Асен Сурчев, ръководителя на проекта инж. Цонка Войводинова, служители на общината, историци, археолози и архитекти. Също така присъстваха граждани на Хисаря, заинтересовани от бъдещето на града. 

Развитие на културно-историческите атракции на територията на община Хисаря - програма Регионално развитие 2007-2013

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu Инвестираме във Вашето бъдеще! Проектът се финансира от  Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България

Договор № BG161PO001/3.1-03/2010/025

„Развитие на културно-историческите атракции на територията на община Хисаря”

Хисаря – градът на здравето

Община Хисаря изпълнява проект “Развитие на културно-историческите атракции на територията на община Хисаря”, Договор № BG161PO001/3.1-03/2010/025 с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., Приоритетна ос 3: „Устойчиво развитие на туризма”, Oперация 3.1: „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”, Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/3.1-03/2010 „Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции”.

Ако има определение, което да подхожда най-много на Хисаря, то това е „Град на здравето“, защото освен „Здрав дух в здраво тяло”,древните римляни още са казали Sanus per Aquam – здраве чрез вода. Заради съчетанието си от многобройни лечебни минерални извори и благоприятен климат, Хисаря още от времето на древен Рим се слави, като център на лечебни традиции и отдих. Интересен факт е, че първият химичен анализ на вода в България е направен именно тук през 1882 г. на извор „Момина баня”. С това изследване се поставя началото на организираното балнеолечение в страната. От това време датира и първият „Правилник за експлоатация на хисарските бани”, издаден от правителството на Източна Румелия. Именно в Хисаря се намира най-горещият извор „Топлица”. Върху него е била построена първата баня от римско време, като той дава и първото българско име на града. Разнообразието на лечебни свойства на минералната вода, събрана на толкова малка площ, е уникално само за България. Осъществените реконструкции, възстановяване и ремонт са по проект „Развитие на културно-историческите атракции на територията на община Хисаря” с финансовата подкрепа на ОПРР, като част от съпътстващата туристически ориентирана инфраструктура, допринасят към процеса на създаване на СПА - туристически продукт на световно ниво, който Хисаря предлага на български и чуждестранни туристи.

Този документ е създаден в рамките на Договор № BG161PO001/3.1-03/2010/025, проект „Развитие на културно-историческите атракции на територията на община Хисаря”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от изпълнителя и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.